Неусетно в живота си преминаваме от един етап в друг, с възрастта, с преживяванията, с уроците, които учим. Този преход обиковено е плавен и се случва между другото.
Едва когато сме влезли категорично, с двата крака, в нов период от живота си, осъзнаваме, че предишните са вече зад нас. Правим си равносметки в края на годината, с удоволствие установяваме, че сме помъдрели или че сме подобрили социалния си статус и изпълнили набелязаните цели, а в отделни случаи с неудоволствие признаваме, че сме повторили някои грешки и сме се върнали крачка назад.
Дори и хората обаче, които не се определят като вещомани или привързани към притежанията си, пазят неща, които са свързани с част от миналото им. Обиковено защото им напомнят нещо хубаво или защото още са им полезни.
Именно тези неща понякога са единственият материален спомен и свидетелство за нещо, което вече е далеч от нас. Независимо дали ни карат да изпаднем в сантименталност или просто се радваме, че ги имаме, защото ни вършат добра работа, те със сигурност имат една много важна функция – те са нишката между настоящото ни Аз и онези, които сме били по-рано.
И, нека не се лъжем, промяната винаги е голяма.
Разбира се, спомените, които пазим в съзнанието си, натрупаният опит и развитието, което сме претърпели, са по-ценната част от извървяния път, но понякога, ако се случи да забравим за спирките в него, на помощ идват всички малки и по-големи материални неща, които ни връщат там.
Може да е чашата, в която сме пили кафето си в студентската стая, или чантата, с която сме отишли на първото си интервю за работа.
Това не са просто вещи, те са връзката между по-младият и по-неуверен Аз и това, което сме сега.
Безспорна е ползата от това човек да спира от време на време и да си дава сметка къде е стигнал, каква част от нещата, които е искал, вече са му се случили и колко (и дали) се е променил от последния път когато се е запитал същото.
Всеки ден откриваме нови черти в характера си чрез новите ситуации, в които попадаме или чрез предизвикателствата, които отправяме към себе си.
Но понякога е полезно и най-вече приятно да преоткрием себе си чрез нещо познато, удобно и любимо.
Автор: Ани Радева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
