Човешкото себелюбие или страхът да не бъдем "разкрити"

Човешкото себелюбие или страхът да не бъдем "разкрити"
Снимка: Thinkstock

Защо страдаме, самотни ли сме, получава ли ни се в любовта, какво ни е направило такива, каквито сме?

Умът ви способен ли е да произведе тези въпроси, устата ви способна ли е да ги зададе? А да отговорите сами на тях?

Все по-трудно се получава съществена комуникация и все повече се преструваме, че водим такава. Може би ни е страх да признаем някои от отговорите пред себе си, а какво остава пред другите…

Мисля, че за голяма част от нас вечерите са изпълнени с много размисли, често се стига до ровене в миналото и планове за идната година, например.

Прибираме се, оставаме сами и като по правило точно тогава се сблъскваме най-ясно с нашата меланхолия. Точно времето, предвидено за почивка, включва анализи на минали случки или преглед на събитията от деня. А на сутринта всичко започва отначало. Никой не разбира на какво сме посветили нощта, но това не означава, че ще забравим.

Излизаме, срещаме се с най-различни хора, като за фон най-често звучат общи приказки. Сякаш в нас спи друг човек, който излиза наяве само в късните часове, когато сме усамотени. Сякаш знае, че тогава сме най-уязвими. А през деня просто пълним пространството с кухи фрази, колкото да избегнем неловкото мълчание.

Ирония е колко имаме да кажем, а какво количество споделяме всъщност. Не разбирам и що за глупост е приетият въпрос ”как си“ в знак на учтивост, когато в повечето случаи или не ни интересува, или получаваме отговор ”добре съм, ти как си“ понякога в комплект с усмивка, току-виж била искрена. Както е казано: ”Уж възпитани, а всъщност крайно лицемерни.“

Сега обръщам внимание и на друг тип хора – тези, които са компетентни единствено по въпросите, отнасящи се до личния им живот. Да, тук плюсът е, че поне говорят. Или по-скоро водят монолог… Те са способни да ви представят подробно всяка част от живота им, независимо от времето, с което разполагат. Колкото повече, толкова по-добре, разбира се, все пак се виждате за пръв път. Държат да знаете всичко – от трагичната загуба на любимата им дреха до точното място във фитнеса, на което стоял новият им възлюбен.

Та, по мои наблюдения преобладават два варианта – или ще излеят душата си, без да им мине и през ума, че може би и ти имаш проблем или интересна история, а другата възможност е въобще да не си отварят устата. И защо – за да не се злоупотреби с доверието им, за да не излязат глупаци накрая. Добре де, в живота достатъчно ситуации ни правят на глупаци, точно тази ли ще се окаже толкова пагубна?

Все пак, нали знаете – ако не говорим, друг ще го прави вместо нас, но както при всичко останало – добре е да го правим с мярка.

И накрая, не мога да не се запитам кое е повече -  човешкото себелюбие или страхът да не бъдем “разкрити“?

Автор: Лидия Алексиева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти