Всеки от нас с години е преследвал една любов. Самата мисъл за нея, за сладкото усещане, което преминава през тялото ни, е твърде силна, твърде мощна и изгаряща, за да остане скрита дълбоко в нас.
Малцина признават, че тръпката, която усещат, е това, което ги привлича най-много – радостното вълнение от срещата с любимия и именно заради това, те решават да посветят себе си, душата и тялото си на него.
Подобни действия и навлизане в мътните води на любовта ни карат да вярваме в пословицата "Каквото посееш, това ще пожънеш". И именно тогава, осъзнаваме, че целият ни живот се състои от руини. Години наред сме скептични относно това, което правим, години наред стоим и се лишаваме от любов.
Но през всичкото това време научаваме и много важни неща: ние, хората, приемаме истината единствено и само, когато сме я отхвърлили с цялото си сърце. Ние, хората, не можем и не бива да бягаме от съдбата си, защото ръката на Провидението, или Бога е твърда, но и безкрайно щедра.
Защото в името на тази любов, ние, хората, даваме най-доброто от себе, стремим се всячески да сме по-добри – в спорта, в кариерата, в семейството.
Дали тя или той изваждат най-доброто у нас, или ние самите искаме да сме такива за тях? Дали с тях постигаме много, или просто искаме да постигнем всичко това, за да ги спечелим, да изживеем живота си като достойни за тях?
За идеала си човек е готов на всичко, за любовта на невъзможното.
И все пак, нека пазим хората, които вадят най-доброто у нас...
Автор: Силвия Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
